Карлово

Днешно Карлово е разположено в северната част на Карловската котловина. Отстои на 60 км от Пловдив, на 50 км от Казанлък и на 5 км от Сопот.

Историческият живот на Карлово започва с редица селища, чиито неясна съдба се губи в мрака на миналото. Градът до известна степен е "пряк наследник на тия селища и крепости, които през различни епохи са възниквали, процъфтявали и загивали в близката околност, без дори да отбележат имената си в историята". Най-значителният от тези предшественици бил Копса (Копсис), средновековен център на областта.

Името Карлово се налага постепенно в по-късно време, след като турските нашественици нахлуват в подбалканските земи и издигат съществуващото там българско селище Сушица в свой икономически и административен център. Турският феодал Карлъзаде лала Али бей (Карлъ бей) дошъл начело на първите турски пришълци дава и новото име на града Карлъова, т.е. снежно поле, поради това, че когато дошъл, по полето имало много сняг.

През 1485 г. тук той строи първата и най-стара джамия - Куршум джамия. Изящно и солидно построена, наречена така заради оловния си покрив, джамията и днес се издига сред града като забележителен паметник на строителното изкуство от онова време.

Процъфтяването на занаятите дава отражение и на културно - просветното развитие на града. Градът дава на българската история личности като Райно Попович, Брайко Хаджигенов, Христо Попвасилев, основоположник на женското образование в града, преводач на "Александрията", д-р Иван Богоров, автор на първата българска граматика, издател на първия български вестник "Български орел", създател на първата отделна книга с български народни песни, Ботьо Петков, братята Евлогий и Христо Георгиеви, Апостолът на свободата Васил Левски.

В града изцяло са запазени много къщи с възрожденска архитектура: Александровата, Синята къща, дворът на Рада Н. Зоева със стенописите, Белият двор.

Атракция за посетителите е водопадът Сучурум - хвърчаща вода, "най-чудесното нещо в Карлово", както се изразява Райно Попович. Стремително се спускат бистрите води, удрят се в камънаците, пропадат в бездни, беснеят и най-сетне с луд скок се хвърлят в низината.

Като център на розопроизводство и преработка на розовия цвят Карлово се слави далеч преди Освобождението. Дълги години те са само поминък, едва през трийсетте години розовите градини, красивата природа и архитектура, местната розова индустрия се осъзнават и като привлекателни и атрактивни, предизвикващи интереса на български и чужди туристи. Всяка година, в първата неделя на месец юни централният площад на Карлово става средище на празничните изяви - фолклор, песни, танци... Празникът на розата е!